Нашите весели историйки :))

Re: Нашите весели историйки :))

Мнениеот Голем Бел Нико » Нед Яну 03, 2010 3:09 am

Приготвяме се за доста сложна предварителна картинка и накрая комедийния завършек.

И така:

През 1983-та живях в Африка. В една такава малка страница богата на диаманти, нефт, 2-3 реколти годишно и т.н. Тоест всеки ходи абсолютно гладен защото в страната върлува мързелива гражданска война от много години. Във всеки магазин можеше да се купи алуминиев пепелник с 3 рибки на него. Нищо друго. Освен ако не се ходи на черния пазар който се разпростира от хоризонт до хоризонт и всъщност е образувал своеобразен град без име. Новите къщи представляваха глинени стаички с арматура от клонки, без прави ъгли, всяка с черга вместо врата. И голям телевизор вътре.

Та в тая обстановка разбира се престъплението беше не само нормално но и общо взето неоходимо. При излизането от страната всеки пътник беше препипван за скрити диаманти (нали страната има много от тез неща). Тоест влизат всеки мъж в стаичка с 1 войник. Войника пита "Имаш ли цигари?" ти казваш "Да, ето." или "Не, но имам дъвка." и така. Жените ги проверяваха жени. Всеки излиза доволен - ти непипнат, войника с подарък.

По времето в което бях там имаше един голям съдебен процес срещу трафиканти на диаманти. Живеехме в блок и нашия апартамент беше точно над апартамента над един от подсъдимите. Всеки обед минаваше автобусчето с подсъдимите и на всеки прозорец на всеки блок по маршрута на автобусчето висяха любопитни да видят трафикантите бивани возени към съда. На балкона под мен висеше Уанда - жената на пича дето беше един от подсъдимите.

Африканско правосъдие - един ден пича го пуснаха в отпуска. Сега, когато минаваше автобусчето с подсъдимите, на балкона под мен висеше не Уанда, а мъжа и. Само по шорти, добре окосмен гръб, и винаги пуши.

Шорти... тук почва смешното в историята. Аз имах някакви идиотски ярко оранжеви хавлиени шорти. Бях забелязал че и Уанда носеше същите от време на време. Никога не разбрах как аз мога да домъкна същите шорти от България и тя в Африка да има ама абсолютно същите. Това беше 1983-та нали така, китайците още не бяха превзели Вселената, така че съвпадението наистина беше странно.

Един ден слизам аз по стълбите и се отваря вратата и излиза нашия местен диаманто-трафикант. Вика "Здрасти!" и веднага погледа му се приковава в мойте оранжеви шорти.

Може би там в затвора беше обърнал резбата. Но в погледа му се четеше не страст, а някакво диво учудване. Като че ли се опитваше да направи някаква връзка която му се изплъзва. Дори примигна няколко пъти. "Абе тая Уанда... тез шорти... докато аз съм в затвора... туй младо момче-съседче... дали тя не си е забравила нещо у тях някога... или той да ни е посетил."

--Николай
Голем Бел Нико
Двойно кафе
 
Мнения: 158
Регистриран на: Вто Дек 29, 2009 5:00 pm
Пол: Мъж

Re: Нашите весели историйки :))

Мнениеот johnstalker » Нед Яну 03, 2010 3:25 am

:shock: Уанда, негърка ли беше?! ОМГ! Завиждам ти! :mrgreen:
Аватар
johnstalker
Наркоман
 
Мнения: 11053
Години: 50
Регистриран на: Нед Дек 20, 2009 12:08 am
Местоположение: Троян, България, Европа, Земя
Пол: Мъж

Re: Нашите весели историйки :))

Мнениеот ida_ili64 » Нед Яну 03, 2010 12:11 pm

Fado написа:Моята история няма нищо общо с горните, ама нищо, ще си я разкажа.
Преди години в един окръжен град (няма да кажа кой, за да не станат засечки, а и да не ме псува някой :mrgreen: ) ще правим реконструкция на читалището в опера. Там сме пет колеги, но само аз жена и се запознаваме с бъдещия директор на бъдещата опера (естествено - гей, но това е без значение). Ръкуваме се, както си му е реда и усещам, че той се опитва да ми извие ръката, аз обаче не се давам и почна едно извиване на ръце докато в един момент не ми просветна, че той, милия, иска да ми целуне ръка, :o а аз, патката, несвикнала на такива обноски, не давам и не давам. :oops: Голям конфуз! :mrgreen: После колегите, гадове такива, ме спукаха от подигравки - била съм незабравима гледка отстрани. :lol: За свое оправдание мога само да кажа, че бях много млада. Сега със сигурност не бих се дърпала толкова много. :twisted:


Fado,вие сте били явно първата постановка на преформената нова опера,само сте си забравили музиката и публиката на някъде :lol: :lol: :lol: !
Аватар
ida_ili64
Баш кафе майстор
 
Мнения: 2837
Години: 53
Регистриран на: Вто Ное 24, 2009 5:38 pm
Местоположение: между Eвропа и Родопите
Пол: Жена

Re: Нашите весели историйки :))

Мнениеот Голем Бел Нико » Нед Яну 03, 2010 11:14 pm

Тая история с ръкоцункането някакси ми напомни за чичо ми. Тоест как неразбирането на ситуацията прави смешно.

Чичо ми беше архитект някакъв гениален. От време на време пътуваше зад граница. Един ден бил на някаква вечеря и в самото начало край голямата маса с множество гости дошъл един келнер с огромна купа сладолед. Чичо ми като чужденец и отдалече го почели първи. Той се зачудил какъв е тоя сладолед като предястие но сериозно, с разбиране натрупал една хубава купчинка в чинията.

След това гледал как келнера минава наред и всеки взима миниатюрната лъжичка която чичо ми не забелязал преди това, загребва си от сладоледа и си мацва на миниатюрна бисквитка. Сладоледа не бил сладолед, а бил сирене. След 10-ия човек чичо ми свалил гарда и след неговото изхилване всички като се отприщили да се кикотят. Изобщо явно бърз ум имал.

В края на вечерята минал келнера пак. Но тоя път с купа с розова вода с листчета от рози. И до ден днешен не съм сигурен дали чичо ми надигнал и изпил половината купа нарочно (той си е майтапчия) или наистина не е знаел че е просто да си опклакне човек пръстите. Пак последвал смях, абе изобщо представил България както подобава.

--Николай
Голем Бел Нико
Двойно кафе
 
Мнения: 158
Регистриран на: Вто Дек 29, 2009 5:00 pm
Пол: Мъж

Re: Нашите весели историйки :))

Мнениеот Beni2 » Нед Яну 03, 2010 11:20 pm

:lol: :lol: :lol:
Изображение
Аватар
Beni2
Дълго кафе
 
Мнения: 140
Години: 48
Регистриран на: Чет Дек 31, 2009 11:13 am
Пол: Жена

Re: Нашите весели историйки :))

Мнениеот Гео, граф » Сря Май 04, 2011 10:41 pm

Преди сума години, още по социалистическо, живеехме в къща - с двор, градинка и гараж. Идилия. Обаче общината реши да разширява Ботевградско шосе и за целта трябваше да се събори първия ред къщи, сред които и нашата. Обезщетиха ни с апартамент в замислен, но непостроен блок, който струваше с около 1/3 повече от стойността на къщата, барабар с двора и градинката. Отиваме с мъжа ми в банка ДСК, където да доплатим несъществуващия ни нов дом, а там се вихри една изнервена, накриво станала банкова чиновничка, която крещи по някакъв дедко, че не си е попълнил както трябва документите. Цялата опашка сконфузено и притеснено се е умълчала когато изведнъж мъжа ми ( стърчащ с една глава над всички ) оглушително започва да съска, забил упорит поглед в беснеещата дама. Тя млъква и впива вбесен поглед в него, а той довършва патетично : Ссссссстига сте ядосвали жената !!! ... Аз само се изстрелях от залата, че ми рукнаха сълзите от смях :lol:
"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Аватар
Гео, граф
Наркоман
 
Мнения: 10898
Години: 54
Регистриран на: Нед Юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
Пол: Жена

Предишна

Назад към За децата, духа и свободата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта