За човешките добродетели...

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот ida_ili64 » Съб Дек 19, 2009 2:44 am

Изобщо не е дълго! :svekurva: Искам още!!!
Тук ,в тая темичка е толкова уютно и човешки задушевно станало,че само натискайки клавиша,за да влезнеш в темата и вече си станал по-добър!
Има един филм-"Тайната".В него се говори точно за механизма да си щастлив,богат и успешен.
Аватар
ida_ili64
Баш кафе майстор
 
Мнения: 2837
Години: 53
Регистриран на: Вто Ное 24, 2009 5:38 pm
Местоположение: между Eвропа и Родопите
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот Satori » Съб Дек 19, 2009 9:54 am

Доби, много светло ми свата като чета такива неща.
Satori
Баш кафе майстор
 
Мнения: 2795
Регистриран на: Пон Ное 23, 2009 9:14 pm
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот Blue sky » Съб Дек 19, 2009 10:29 am

Доби, историята ти е покъртителна, и за простотията, но на-вече за Човещината. Дълбоко съм трогната
He who plants a garden, plants happiness
Аватар
Blue sky
Чист кофеин
 
Мнения: 6064
Години: 39
Регистриран на: Пон Ное 23, 2009 4:35 pm
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот DOBI » Съб Дек 19, 2009 10:34 am

:dovolen: Всеки един от нас може да бъде добър,стига да го желае!
http://dobiart.fr
Аватар
DOBI
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1647
Години: 56
Регистриран на: Сря Ное 25, 2009 11:32 am
Местоположение: Нант
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот Titi » Съб Дек 19, 2009 11:28 am

Сто пъти почвам да пиша нещо и го изтривам, защото не намирам нужните думи да изразя колко ме развълнува разказа на Доби. И се връщам отново и отново да погледна ухилената грейнала физиономия на това доказателство, че живота е такъв, какъвто успеем сами да си го направим. Предадем ли се, никой не можем да обвиняваме. Доби, прегръщам те силно и от сърце пожелавам на семейството ти спокойствието и щастието, което напълно сте си заслужили.
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/
Аватар
Titi
Чист кофеин
 
Мнения: 7970
Години: 52
Регистриран на: Сря Ное 25, 2009 11:51 am
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот paju4eto_Ligla » Съб Дек 19, 2009 2:02 pm

Просто ми стана едно хуууууубаво! :liubov2:
Аватар
paju4eto_Ligla
Баш кафе майстор
 
Мнения: 2510
Години: 36
Регистриран на: Пон Ное 23, 2009 8:20 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот libra » Съб Дек 19, 2009 2:13 pm

Темата наистина е актуална и то целогодишно.Колко е хубаво,че се намира кой да помодне,когато ножа е опрял до гърлото!Доби,стискам ви палци!Дано лошото е останало в миналия век!
libra
Чист кофеин
 
Мнения: 9659
Регистриран на: Нед Дек 13, 2009 9:51 am
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот DOBI » Съб Дек 19, 2009 3:03 pm

Благодаря ви!Аз съм сигурна,че лошото отдавна е зад нас-пред нас са хубавите неща :nod:
http://dobiart.fr
Аватар
DOBI
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1647
Години: 56
Регистриран на: Сря Ное 25, 2009 11:32 am
Местоположение: Нант
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот Калина-малина » Съб Дек 19, 2009 3:09 pm

Най-накрая да изчета цялата тема! В главата ми- куп мисли...., в сърцето- и болка и блаженство, в душата - и пустош и безкрайна пълнота... Защо винаги, говорейки за доброто, неизменно до него върви и злото? Абсолютни антиподи, не съществуващи един без друг? Ей за това ме е яд!
Доби, много ме трогна! Случайностите съществуват, но не винаги са случайности. Колко е лесно и просто да бъдеш добър?! Убедена съм, че във всеки има дори частица доброта и ако намериш точния начин да извадиш тази частица, тя ще се умножи..... Винаги я търся, понякога трудно се открива, а друг път - блика, блика....Усмивка, подадена ръка, блага дума за човек изпаднал в крайна точка на отчаянието си, това оставя следа в сърцата, изкачва стъпала към благодеятелността, нали затова сме Човеци?
Много сме лудите....но сме пръснати!
Аватар
Калина-малина
Кафе с мляко
 
Мнения: 204
Години: 51
Регистриран на: Чет Ное 26, 2009 8:33 pm
Местоположение: Филибето
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот dool » Пон Окт 03, 2011 11:34 am

Много хора четат темата, но малко имат сили да пишат. Наежих се и буца заседна в гърлото ми. От една страна е приятно, защото на света все още има Човеци, но от друга се замислям - как самата аз бих постъпила? Достатъчно ли съм добра и отзивчива? Помагам ли на изпаднал в беда без да търся отплата за това? И колко от нас го правят. Мисля, че такива истории ни насълзяват, защото се случват рядко. Повечето са толкова вглъбени в своите проблеми, че не обръщаме внимание на това, което става около нас.
Благодаря за темата. Най-малкото тя ще накара всеки, който я прочете да се замисли за това какво самия той дава.
dool
Kафенце
 
Мнения: 17
Регистриран на: Съб Окт 01, 2011 5:30 pm
Пол: Мъж

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот sasha » Сря Дек 19, 2012 2:27 pm

Прочетох темата на един дъх и...останах без дъх.И си помислих: да помогнеш не винаги означава материална помощ.Освен това, да имаш позволението да помогнеш е привилегия, която не винаги ни е дадена.Помощ също означава,когато на отчаяния можеш да вдъхнеш поне малко кураж и надежда, та така да му помогнеш да преживее дори само следващия час. Такава помощ аз съм преживявала и знам колко е голяма и важна.И сега, в навечерието на Коледа, желая на всички нас : нека бъдем добри и нека позволим и на другите да проявят добрината си към нас.
Този форум е една среща на уж непознаващи се хора, а толкова близки. Благодаря ви, че ви има.
А на теб ДОБИ : желая всичкото здраве и късмет на света за цялото ти семейство!
:tzeluvka: :tzeluvka: :tzeluvka:
Аватар
sasha
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1578
Години: 61
Регистриран на: Съб Фев 06, 2010 10:40 am
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот orkud » Сря Дек 19, 2012 6:43 pm

Тази тема е доста притеснителна, защото събужда непривични за ежедневието чувства. Склонни сме да забравяме добрините, които ни правят, защото така е по лесно, и по неангажиращо, не напомня за трудни моменти в живота ни или е просто арогантност /случи ми се веднъж да чуя - да не е била проста, да не го е правила/ . В същото време подминаваме нуждаещите се поради подобни причини - егоизъм, някакво усещане, "това на мен не може да се случи", заета съм, бързам, нямам време, но друг път непременно.... Темата е започната отново сега, знам, че сега е момента да се помогне на някого. Така е, ДА, казват по Коледа ставали чудеса. Всеки ден действителността ни среща с хора, които са много повече от възможностите ни за помощ, за съжаление. Интелигентната бабичка, която добре облечена посреща и изпраща внучето си, и след това преоблечена рови в кофите за бутилки, за да ги върне на вторични суровини. Таткото, взел хамбургер за дъщеричката си, гледайки я жално, защото е безработен и това са последните му пари. Жената, гледаща внучето си с пенсията на дъщеря си, загинала при катастрофа с мъжа си. Да не изреждам още типажи, това са част от моите клиенти, наминаващи и оставящи жълти стотинки в магазина - последните ... Помощта обаче не бива да е натрапена и караща другия да се срамува от състоянието си в момента,защото той знае и вярва - това е временно, нещата ще се оправят .
И все пак нека не забравяме - чудесата са вътре в нас, ние ги имаме, просто трябва да ги споделим с някого. И не е задължително това да е на Коледа. Годината има 365 дни.
Аватар
orkud
Кафе машина
 
Мнения: 3605
Регистриран на: Сря Дек 02, 2009 1:34 pm
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот paju4eto_Ligla » Сря Дек 19, 2012 7:19 pm

Малко разсъждения свои ще споделя, и усещания най-вече...
За да помогнеш, са необходими две неща: способността да помогнеш на себе си и желанието да получиш същото в отплата. Каквото даваме, връща ни се. Добре, но ако не вярваме, че го имаме в себе си? Или ни е страх да го пуснем? Или живеем в свят, в който, когато даваш, за теб остава по-малко? И не осъзнаваме, че този свят е само в главата ни и зависи само от нас самите?
Четох преди време нещо, което много ме замисли, и което вероятно още не съм осъзнала напълно: Давай от онова, от което имаш най-малко. Ако си затънал в заеми, давай пари. Ако гледаш многобройна челяд, давай време. Ако си неизлечимо болен, подарявай надежда.
Но най-вече, преди да започнеш да се раздаваш (не да се научиш, защото даването не се учи), научи се да получаваш. Първо трябва да погледнеш себе си и да си кажеш "Боже, колко много неща имам и съм получил и то - даром!", за да почувстваш, че не ти се свидят стотинките, не ти се свидят няколкото часа, отделени да постоиш с някой, който има нужда от подкрепа, или усмивката, или комплимента.
Стиснатите хора винаги са бедняци. За щедрите богатството се измерва по начини, непознати на повечето хора. Но всеки има нещо, което умее да дава и да получава.
Обичам ви! :tzvetentze:
Аватар
paju4eto_Ligla
Баш кафе майстор
 
Мнения: 2510
Години: 36
Регистриран на: Пон Ное 23, 2009 8:20 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот orkud » Сря Дек 19, 2012 7:26 pm

Права си, Паяче! Дала си на думите си това, което аз не съм успяла - когато подаваш ръка за помощ, то в нея трябва да има това, което е нужно на другия - не винаги това е с финансово изражение, може да е просто време, пари, добра мисъл, усмивка! Благодаря ти - накара ме да се замисля! Особено с поговорката :tzvetentze:
Аватар
orkud
Кафе машина
 
Мнения: 3605
Регистриран на: Сря Дек 02, 2009 1:34 pm
Пол: Жена

Re: За човешките добродетели...

Мнениеот DOBI » Сря Дек 19, 2012 8:07 pm

Здравейте всички,
След огромно отсъствие се включвам отново.Повода за това е че по неведоми пътища получих известие от темата в мейла си..............Дали пък наистина са били неведоми или просто колкото и смешно да звучи не е съдбата,която в един труден за мене момент е намерила начин да ми вдъхне кураж,да ми припомни че доброто съществува и че не трябва да се предаваме, а просто да намерим сили да продължим.Дори и да паднем , трябва да се изправим .........Може би най-важното е да запазим позитивизма си и усмивката си.Да не преставаме да вярваме в доброто.И да бъдем добри и човечни - винаги не само по Коледа!
http://dobiart.fr
Аватар
DOBI
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1647
Години: 56
Регистриран на: Сря Ное 25, 2009 11:32 am
Местоположение: Нант
Пол: Жена

ПредишнаСледваща

Назад към За децата, духа и свободата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


cron