За времето, което децата ни не познават

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот Мария Николова » Сря Дек 19, 2012 12:56 am

milena02 написа:Превеждах книги. На механична пишеща машина. Ако направех грешка, препечатвах цялата страница наново. Понякога два или три пъти. И така 600, 700, 1000 страници. В края на всеки ръкопис от пръстите ми течеше кръв.


Моята беше чешка "Консул". Ще ви разкажа как стигна тя до мен. Приятелка учеше в Москва и искаше да ми накупи куп неща, за които нито аз имах пари, нито тя. Измисли някаква схема и ми каза да купя чифт дамски обувки и една дамска жилетка за следващата й ваканция. Общо струваха 22 лв. Дадох й ги. Продала ги. С парите от тях купила стока, която се търси в Белград и за следващата ваканция се върна от Москва през Белград в София. Като се върнала в Москва направо пачка направила от югославските дамски обувки, които бяха най-търсените и модни в целия лагер. И на следващата ваканция трябваше да посрещна този Остап Бендер в пола на летището, да си поема багажа: Въпросната пишеща машина (нейната беше "Ерика"), разкошни албуми репродукции от Ермитажа, фотоапарат "Смена", грамофон "Молодежний", любителска кинокамера "Кварц" 2 х 8, прожекционен апарат "Луч". След 10-15 г. последните два бяха нужни на сина й и естествено той ги получи, за да върви по стъпките на татко си. :liubov:
Но отворих да пиша тук заради начина, по който аз редактих машинописна страница. Режа всеки ред на ивичка и върху лист залепвах с разместване, с дописване на нови думички и с изрязване на други. :hihihi: Накрая преписвах на чисто. В същото време мой познат, преводач на технически английски към някакво огромно обединение, работеше с американска електрическа пишеща машина. При нея всички букви бяха разположени в една глава. При удряне на клавиша, главата се извърта така че срещу карбоновата лента да застане исканата буква. Клавишната грешка се покриваше на листа с бял лентов коректор (който ми взе акъла :potekoha: ) и се удря правилния клавиш. И не се удрят клавишите, както при механичните машини до кръв, а така, както сега галим клавишите на компа. :dovolen:
Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа.
Аватар
Мария Николова
Наркоман
 
Мнения: 22249
Години: 75
Регистриран на: Нед Ное 29, 2009 12:44 am
Местоположение: Нова Загора
Пол: Жена

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот milena02 » Сря Дек 19, 2012 4:27 pm

Оооо, Марийче, електрическите пишещи машини и коректорите си бяха нечувана техническа революция. Родихме се направо! Пък като изялзоха първите компютри, пък текстовия редактор P2.... чудо!
Аватар
milena02
Кафе машина
 
Мнения: 3529
Години: 47
Регистриран на: Сря Юни 13, 2012 4:35 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот nadin » Нед Дек 23, 2012 2:08 am

Нещо ме е обхванало странно предколедно настроение :hmmmmmm: и като ровех за българска музика попаднах на това.
Време което не само нашите деца няма да знаят но и ние не познаваме добре. Планините ни и морето каквото никога нама да бъде отново.

Аватар
nadin
Чист кофеин
 
Мнения: 6183
Регистриран на: Вто Май 17, 2011 3:33 pm
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот Гео, граф » Вто Авг 05, 2014 4:07 pm

"Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши.
Иначе и не би си струвало да го четеш"

Евгений Замятин

Снимките ми!
Аватар
Гео, граф
Наркоман
 
Мнения: 10898
Години: 54
Регистриран на: Нед Юли 25, 2010 11:54 pm
Местоположение: София-Подуенската градинка
Пол: Жена

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот zeleno » Чет Окт 23, 2014 5:09 pm

е , каква чудесна тема имало
цяло лято - на село
веем боб , берем царевица , ставаме в 5 да поливаме , подкарваме на дядо да дои овцете
къпят ни веднъж в седмицата с вода стоплена в меден казан на огън , отгоре всичко в сажди от царевичака :lol:
лампата "мигаше"
закланото прасе висеше на ченгел под стряхата
вода за пиене се носи от селската чешма
в началото и края на лятото ни теглеха на кантар дето виси на три вериги колко сме "наддали"
олиото се купува в бидон , всеки ден заявяваш колко хляб ще купиш утре , ако имаш повод да вземеш повече от две бири - също поръчваш предварително
хиляди дребни просълзяващи нещица ...
Аватар
zeleno
Наркоман
 
Мнения: 10640
Регистриран на: Вто Ное 23, 2010 4:59 pm
Пол: Жена

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот Titi » Пет Окт 24, 2014 3:33 pm

Текста на Юлиан Попов - специална поредица "25години без Стената".

..... Но ето 25 неща, в случаен ред, които биха могли да заемат места по първите страници на инвентарната книга, и които, поне наглед, загубихме през последния четвърт век.

1. Софийско жителство. Който няма 25 или дори 30 години, не знае какво е софийско жителство. Причината да не знае е, че за този феномен не се говори, защото той породи много тъжни и комични бракове, за които родителите не искат да разкажат на децата си.

2. Изходна виза. Сега българинът може да пътува навсякъде. Допреди десетина години трудно го пускаха да влезе в много страни. А допреди четвърт век не го пускаха да излезе. (С изключение на няколкостотин хиляди български граждани, които бяха настойчиво подканени да напуснат.)

3. Бягане в чужбина. Ако някой заминеше и не се върнеше навреме, той се превръщаше в невъзвращенец или беглец (има нюанс на различие между двете). Роднините му не можеха да заминат при него, или където и да било, а и той повече не можеше да се върне. Той беше избягал в чужбина.

4. Пълна изборна активност без задължително гласуване. Навремето гласуването също не беше задължително. Но гласуваха около 98% от избирателите. Избирателните секциите се състезаваха коя ще свърши първа. И всички бяха весели, отвсякъде се носеше музика, виеха се хора. Нямаше го това тягостно напрежение, което неизвестността на днешните избори поражда.

5. Карта за почивка. За 22 лева или 34 лева хората получаваха карта за почивен дом. Там те прекарваха по 14 дни в компанията на колегите си, но заедно с техните семейства. По бански. И, разбира се, в компанията на хора, които се грижеха за правилното им поведение и правилните им разговори. Ако не те пуснеха в командировка в чужбина, обясненията, които никой не ти даваше, можеха да бъдат много. Едно от тях можеше да е неправилно държане в почивната станция, изразяващо се в меки политически вицове или скептични коментари към напредъка на строителството на социализма. Разбира се, нямаше как да разбереш каква точно е причината.

6. Новини за реколтата. Кой знае защо първите страници на вестниците, както и новините по радиото и телевизията, постоянно информираха за това как върви събирането на реколтата, засяването и дълбоката оран. Всичко вървеше добре. Нямаше суши, нямаше наводнения, нямаше болести по пшеницата и по свинете.

7. Американски филми на Великден. Който ви каже, че е бил репресиран, защото не са му разрешавали да ходи на църква, говори глупости. На църква се ходеше. Прилагаха се обаче различни форми на разубеждаване и отклоняване. Един от най-интригуващите методи бяха американските филми, които течаха до един часа посред нощ на Великден и се опитваха да отклонят хората от полунощното великденско църковно посещение. В други дни програмата свършваше в 22.30 с руски филм и новини (за реколтата).

8. Панелният блок. Или по-скоро строителството на панелни блокове. В продължение на много години повечето сгради се правеха в заводи за панелни конструкции, после се сглобяваха на място, за да живеят в тях щастливите работници, а после и всички. Сега в България има 700 000 апартамента, построени по този начин и никой не знае какво точно да прави с тях.

9. Подаръчен агрегат. Интерсен подход за извиване на ръцете на простия икономически принцип за търсенето и предлагането. Например ако искаш да си купиш отлежала сливова или вино за износ ти го предлагаха заедно с книга на Крум Кюлявков и мускал с розово масло. Всичко това биваше агрегирано в един, красив за времето си пакет, с хартиен етикет, на който пишеше "подаръчен агрегат".

10. Домоуправител. Председателят на кооперацията се избираше, домоуправителят си беше постоянен. И явно се отчиташе някъде. Ако имате досие и го прочетете и в него намерите добри думи за своя всекидневен живот, това най-вероятно означава, че сте си имали добра комшийска приказка с домоуправителя.

11. АБПФК. Активният борец против фашизма и капитализма (двете вървяха в едно) беше особено животно, което се ползваше със специални привилегии за почивни домове и други държавни сладости. Най-ценената от тях може би беше официалната привилегия, която децата на АБПФК получаваха при кандидатстване в университет или езикова гимназия – фиксиран процент, който се добавяше към бала и се изписваше ясно на таблата с резултатите от изпитите. (Това е нещо като местни чиновниците или полицаи да си декларират пред данъчните рушвета, който са получили през годината.) Въпросът "кой" или "кои" в този смисъл си имаше съвсем ясен отговор. Вероятно затова хората не протестираха.

12. Играта на топчета. Начин, по който повечето момчета прекарваха поне половината от времето си, докато им дойдеше времето да се закачат с момичетата, които до този момент пък играеха народна топка.

13. Руските групи. Ако българите не можеха да пътуват в чужбина, руснаците пък съвсем не можеха. Те идваха в България само на групи, обикновено формирани в далечни средноазиатски колхози. С други думи "руски" можеха да бъдат наречени само условно. Руските групи бяха предмет на постоянни подигравки, а понякога на съжаление. Един български екскурзовод беше подредил веднъж група от 120 руски крайморски туристи, които за първи път виждаха чай в хартиена торбичка, с конец и етикет накрая. Те запитали как се пие този чай и той се изкушил да им каже, че торбичката се слага в устата, конецът и етикетът висят навън, а ти бавно отпиваш гореща вода. Задържаш я в устата си и после преглъщаш. Така 120-те члена на руската група чинно лапнала пакетчетата, пуснали всички конците с етикетчетата навън и засърбали гореща вода. Екскурзоводът си загубил работата, но казвал, че гледката си заслужавала. Не знам доколко е вярно.

14. Кореком. Специален магазин, който много напомня на тягостните магазини по летищата. Оттам можеше да си купиш уиски, западни цигари и евтин немски шоколад. Разбира се, всичко това с долари. Как се сдобиваше човек с долари е друга дълга история.

15. Югославска телевизия. Или сръбска телевизия. Югославия беше западна страна. Там всичко беше свободно, поне така изглеждаше от България. Телевизията, по която се лееше сръбска музика, го доказваше. Да живееш около Кюстендил или някъде в Трънско си имаше своята привилегия. Хората се деляха на такива, които имаха антена за сръбската (така се казваше "имаш ли антена за сръбската?") и такива, които нямаха.

16. Късите вълни. На тях се хващаха разни станции, които не беше редно да слушаш – било защото пускаха Бийтълс, било защото говореха за демокрация. Късите вълни още съществуват, но вече никой не им обръща внимание.

17. Свободна Европа (и, разбира се, Гласът на Америка и БиБиСи на български). Това бяха въпросните станции. Най-странно беше радио Люксембург, или "Лаксемберг", по което неспирно течеше поп музика. Хората се деляха на такива, които имаха антена за сръбската и такива, които слушаха радио Лаксемберг. Днес децата на едните гласуват за ГЕРБ, а на другите за Реформаторския блок. (Радио Лаксемберг много пращеше и от думите нищо не се разбираше.)

18. Трудови войски. Ако има феномен, който да се доближава най-много, и буквално, до определението "турско робство" това са трудовите или строителните военни поделения. Робство, защото хората там работеха по две години без да им се плаща. Турско, защото там пращаха турците. Така държавата удряше с един куршум два заека - хем имаше задължителна казарма, хем турците (опасен враг, както знаем от "Под игото") нямаха достъп до оръжие. (Тези, които обичат да разсъждават за корените на ДПС, могат да се поровят в този феномен.)

19. Сладкарница. Това беше особена институция, в която се продаваха пасти, боза и лимонада. Нямаше кафе.

20. Пивница. Друга специфична институция. Там се пиеше, често на крак и нямаше храна.

21. Държавен съвет. Също много важна институция, която обаче никой не знаеше за какво точно служи. Както и повечето други институции от този род.

22. Ударник. Това бяха особен вид трудови герои, които тъчаха на много станове или изливаха много повече бетон от другите. Те получаваха ордени и обикаляха телевизиите, парадите и училищата да говорят за трудовия си героизъм.

23. Комитет по цените. Затвориха го през 1988 година и след година режимът падна.

24. Програма Знание. Всеки ден по радиото, на някакви съветски вълни, които вече ги няма, по няколко часа се излъчваше програма Знание. Точеха се лекции по физика, химия, география и какво ли още не. Нямаше много хуманитарни лекции, тоест програмата не беше много идеологизирана. Десетки хиляди слушаха и научаваха за въглеродния двуокис, зелената еуглена или Марианската падина.

25. Кинопреглед. Преди всеки филм се прожектираше кинопреглед. Той траеше 15 минути. В него обикновено се говореше за това как всичко с реколтата върви добре. Как ударниците тъкат на още повече станове и изливат още повече бетон. После имаше малка пауза и тогава започваше филмът. Билетите бяха по 20, 25, 30 и 35 стотинки. (Нали Ленин беше казал: "За нас киното е най-важното изкуство." Надали в историята има друго изречение, благодарение на което толкова много средства да са насочени към един жанр.)

Много от тези неща много липсват на много хора. Много е трудно да прецениш кои точно неща на кои точно хора. Затова е и много трудно да разбереш защо хората гласуват така, както гласуват.
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/
Аватар
Titi
Чист кофеин
 
Мнения: 7970
Години: 53
Регистриран на: Сря Ное 25, 2009 11:51 am
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот didak » Съб Окт 25, 2014 10:30 am

"Указания за лична хигиена:
Книгите от соцвремето са пълни с любопитни съвети и коментари. Предлагаме ви откъси от “Мъжът и жената интимно” и “Дом, семейство, бит”.
- Сексуалният живот на мъжа и жената представлява една обективна реалност.
- По отношение на сексуалното възпитание на младежите съществуват ясни и категорични партийни постановки.
- Сексуалността в никакъв случай не е най-важното в нашия живот!
- Половите затруднения не са изолирано явление. 44% от жените най-често не достигат до задоволяване.
- Желанието да бъдем щастливи и в най-интимния човешки контакт е изпълнимо. Това, че неговото изпълнение още не е станало действителност за всеки гражданин на нашата страна е предизвикателство към науката.
- Ленин е казал в един разговор с Клара Цеткин: “В сексуалния живот се проявява не само даденото от природата , а и култивираното.”
- Девойката обича с цялата си личност, без разрив между любовта и секса.
- Подготовката за брака не е само педагогическа мярка. Най-добра подготовка дава образцовият във всяко отношение семеен живот на родителите. Това е възможно само в едно общество с безупречен морал, освободено от експлоатация и потисничество.
- Личното бельо не трябва да се преносва повече от една седмица, а при усилена работа повече от четири дни."

Соцрими

“На другаря Тодор Живков”
В тебе има нещо от Левски.
В тебе има нещо от Ботев.
И мойто сърце ръкоплеска
във името на живота.”
“За поздрав ръка полюшна
към народа и къра бял
А на пилота прошушна:
Някой ни е издал!
Посред такава зима
За митинг ли е, кажи?
Като се върнем - ще има
дърпане на уши!”

(Из сборника “Априлски сърца”, 1981 г.)
Аватар
didak
Кана кафе
 
Мнения: 545
Години: 42
Регистриран на: Сря Дек 28, 2011 10:50 am
Местоположение: Варна
Пол: Мъж

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот dimalexpl » Съб Окт 25, 2014 11:33 am

Горе-долу на моите години :dovolen:

Изображение
Аватар
dimalexpl
Кана кафе
 
Мнения: 505
Години: 56
Регистриран на: Сря Ное 28, 2012 9:11 pm
Местоположение: Плевен
Пол: Мъж

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот calico » Съб Окт 25, 2014 11:39 am

Пак го избихте на комунизъм и антикомунизъм. Явно сме орисани, без това не може и една тема, дори и за детството.
Голяма обсесия е това, голяма...

Гео, прекрасен линк, разгледах морските снимки , повечето от тях ги помня точно така. :tzvetentze:
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Аватар
calico
Наркоман
 
Мнения: 23093
Години: 65
Регистриран на: Сря Дек 02, 2009 4:41 pm
Пол: Жена

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот zeleno » Сря Фев 04, 2015 8:31 am

Аватар
zeleno
Наркоман
 
Мнения: 10640
Регистриран на: Вто Ное 23, 2010 4:59 pm
Пол: Жена

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот Бобсъна » Сря Фев 04, 2015 9:49 am

Баси,тоя малоумник Юлиан Попов колко глупотевини е написал... :D :D :D :ieeemyzh: :ieeemyzh: :ieeemyzh: :ieeemyzh:
Изображение
Бобсъна
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1355
Регистриран на: Сря Апр 14, 2010 9:22 am
Местоположение: Пазарджик
Пол: Мъж

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот dimalexpl » Сря Фев 04, 2015 12:33 pm

Бобсъна от къде направи заключението, че Юлиан Попов е малоумник и пише глупотевини.
Ако в този период не си живял в България или не си бил роден ще те разбера.
Аватар
dimalexpl
Кана кафе
 
Мнения: 505
Години: 56
Регистриран на: Сря Ное 28, 2012 9:11 pm
Местоположение: Плевен
Пол: Мъж

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот Titi » Сря Фев 04, 2015 3:49 pm

dimalexpl написа:Бобсъна от къде направи заключението, че Юлиан Попов е малоумник и пише глупотевини.
Ако в този период не си живял в България или не си бил роден ще те разбера.

Същото се зачудих и аз :hmmm:
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/
Аватар
Titi
Чист кофеин
 
Мнения: 7970
Години: 53
Регистриран на: Сря Ное 25, 2009 11:51 am
Местоположение: София
Пол: Жена

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот Мария Николова » Сря Фев 11, 2015 1:06 am

Бобсъна написа:Баси,тоя малоумник Юлиан Попов колко глупотевини е написал... :D :D :D :ieeemyzh: :ieeemyzh: :ieeemyzh: :ieeemyzh:


Бобсъне, Юлиан Попов само се е опитал да маркира с усмивка някои факти от онова време. Но за трудовите войски е допуснал две съществени грешки.
Три години, не две години беше службата в тях за моите връстници и до края на 70-те години. И да, основно турци служеха в тях, но не само. Гаджето ми от първи клас, Гошко, завърши с пълно отличие гимназия. Но съученика ни Митко не изкара пълна шестица. И пратил донос къде трябва за това, че дядото на Гошко е бил "засегнат от мероприятията на народната власт" - имал на времето 100 дка земя и била отчуждена. А самият Гошко бил неблагодежден. В резултат Гошко беше пратен в трудови войски за 3 години и чак след това можа да кандидатства. Завърши и след години стигна до доцент по математика. Нямаше 45 г. когато инфарктна го отнесе. И благонадеждният Митко завърши. Но не се задържа никъде като строителен инженер. Чуваше се, че работел в "Химическо чистене" в София.
Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа.
Аватар
Мария Николова
Наркоман
 
Мнения: 22249
Години: 75
Регистриран на: Нед Ное 29, 2009 12:44 am
Местоположение: Нова Загора
Пол: Жена

Re: За времето, което децата ни не познават

Мнениеот dimalexpl » Сря Фев 11, 2015 9:13 pm

Мерко, аз и за кинопрегледите бих допълнил.
За болшинството от тях важи написаното, но аз например съм ходил на кино само заради кинопрегледите на Джони Пенков :lol: .



Имаше много, много по-добри, но не можах да намеря друго в момента.
Аватар
dimalexpl
Кана кафе
 
Мнения: 505
Години: 56
Регистриран на: Сря Ное 28, 2012 9:11 pm
Местоположение: Плевен
Пол: Мъж

ПредишнаСледваща

Назад към За децата, духа и свободата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта