Лирика

Re: Лирика

Мнениеот JuliS » Пон Юли 17, 2017 5:26 pm

Дъждът прегръща мокрото ми утро
В очите ми събира се за кратко
и влива се в небето ми разбудено -
пулсира в мен звукът на всяка капка.
Докосва с хладни пръсти тялото
и стича се по раменете голи.
Опитвам се да защитя сърцето – цялото,
преплела мокрите си клони.
Косите ми покриват нежно слънцето,
което във очите ми зави се.
От песента вълшебна на капчуците,
прекрасен ден във мен роди се.
Обичам мокрото небе
и всяка капка в сухата земя.
Измих със нея всички грехове -
в живота ми….дойде дъжда!
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1474
Години: 44
Регистриран на: Сря Мар 17, 2010 4:53 pm
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот iv.tarlen » Пон Юли 17, 2017 5:43 pm

Измих със нея всички грехове -
в живота ми….дойде дъжда!
Юле, страхотно попадение! :tzeluvka:
iv.tarlen
Кафевар/ка/
 
Мнения: 867
Регистриран на: Вто Юни 07, 2016 4:45 pm
Местоположение: Казанлък
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот ivanina » Пет Авг 11, 2017 8:42 pm

* * * ...Прекрасно! :dovolen:
Есть люди-«закаты» и люди-«рассветы»,
Одни с негативом, другие с «приветом».
Но те, что с «приветом» - улыбчивы часто,
а те что «закаты» - обычно несчастны.

С одними общаясь, ты чувствуешь холод.
С другими и в семьдесят, кажется, молод.
И ты от одних заряжаешься светом,
с другими его круглосуточно нету.

Но если отдать человеку «закату»
Кусочек тепла, что исчезло когда-то,
А не обвинять, что тоскливо на сердце,
Он тоже захочет и греть, и согреться.

Ведь людям-закатам, как людям-рассветам,
Хотелось бы к счастью пойти за билетом,
Но просто любить бескорыстно боялись,
Поэтому злились и больно кусались.

И люди-рассветы становятся тоже
Людьми с негативом, на тучу похожих...
Когда благодарность в душе исчезает,
То небо рассветы в закат превращает.

Я тоже порою бываю на взводе,
Но знаю, с рассветом печали уходят.
И пусть кто-то скажет: «Она же с приветом...»
Есть люди-«закаты» и люди-«рассветы».

Ирина Самарина
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Аватар
ivanina
Кафе машина
 
Мнения: 3601
Регистриран на: Пет Мар 29, 2013 12:36 pm
Местоположение: Русе, България
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот JuliS » Съб Авг 12, 2017 12:19 am

Животът ми е път безкраен
Със бял асвалт , но с много кръпки
Завои трудни, кални локви
и бурени във тъжни стъпки.
Край пътя влизах в много къщи
И цветни , и почистени и бели...
В обори влизах...твърде мръсни-
от черни помисли прелели.
Във жежко лято и дъждовна пролет.
През златна есен и през преспи снежни.
Сърцето ми бе крайна гара -
а вените - основите железни.
Намирах път през тъмнината,
към утрото на моя път не лек.
На стоп пътувах, без отплата -
и гратис даже...без билет.
И не едно кръстовище сгреших...
И качвах се ...и слизах! - в пек и в дъжд.
Но всички ”курсове ” платих -
длъжница не останах ни веднъж.
Сега пътувам в собствена ”кола”.
По бял асвалт...със много газ!
И качвам само - който преценя!
Маршрутите си определям Аз.

JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1474
Години: 44
Регистриран на: Сря Мар 17, 2010 4:53 pm
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот kim » Съб Авг 12, 2017 6:32 pm

Днес си намерих сърце!!!
Да...Сърце си намерих!
Нищо,че беше на две,
много алчно в него се вперих,
нищо,че беше такова едно
поочукано и нащърбено,
нищо,че беше безкрайно само,
наранено и доста студено...
Аз го събрах от земята с ръце
и на себе си тихо подшушнах:
"вече си имам мое сърце",
разтреперан от радост го гушнах,
вътре в мен за секунда местенце направих,
и монтирах сърцето намерено,
като в същата тази секунда забравих,
че съм бил без сърце преднамерено...
"Как си живял без сърце до сега"-
ме попита сърцето ми ново-
"с тези камари безкрайна тъга
и океани от чиста отрова?
Аз не намирам из тебе причини,
а,да гадая изобщо не смея,
как може толкова много години
човек без сърце да живее"...
Мина се ден,после минаха два,
мина месец,а после година,
то ме научи да ям и да спя,
как да давам,по колко да взимам,
то ми показа небе и звезди
и цветя и добро по земята,
обясни ми подробно защо ми тупти
и защо ми се стопля душата...
Но не щеш ли,в един ранноесенен ден
се събудих от чувство познато,
там където бе то,се усещах студен,
и веднага открих празнината.
Много бързо и точно и ясно разбрах
от какво и защо ми е стягало,
и с познатата моя тъга си признах:
сърцето ми беше избягало!
В този миг си ударих шамар през лицето,
и извиках:"А бе глупако,
ти защо си помисли,че тебе сърцето
на земята разбито е чакало,
и защо не се сети,че в същност когато,
ти го събра със ръце,
един друг като теб обикаля земята,
също така-без сърце!"

Marvin Boil
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
Аватар
kim
Чист кофеин
 
Мнения: 8213
Регистриран на: Чет Авг 23, 2012 3:40 pm
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот kim » Съб Сеп 23, 2017 11:15 pm


Изображение
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
Аватар
kim
Чист кофеин
 
Мнения: 8213
Регистриран на: Чет Авг 23, 2012 3:40 pm
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот ivanina » Чет Сеп 28, 2017 11:42 am

:dovolen:

Сътворих те.....
Безсмислен беше хаосът у мен,
от здрачна лудост, мрачно безначалие.
И маскен грим пристягаше във плен
душата ми - бездумна от стенания.

Родих те от самото си сърце...
Изваях фибрите ти като пламък.
И с женските си, мънички ръце
от обич те създадох, не от камък.

Събрах за теб виталност от реките
и красотата в розовия храст,
и мъдростта извечна на орлите,
смеха на лято, пролетната страст...

В очите ти моретата удавих,
дъждът, дъгите, úскри от звезди.
На устните ти слънцето запалих,
ветрец заплетох в твоите коси...

Ръцете ти направих от стомана,
но с чувствени и нежни длани.
А после - във гръдта ти бездиханна,
сърцето си - горещото - поставих.

Душа ти вдъхнах, своята извадих -
(Ти стана всъщност мое второ его.)
И с всяка моя клетка те обикнах,
дъха си дадох... До последно взе го!

Бездумна, безсърдечна и сама,
залостих се зад седем катинара.
Без обич и надежда, без душа.
Греховен ангел - ти ще си ключарят....
denissa
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Аватар
ivanina
Кафе машина
 
Мнения: 3601
Регистриран на: Пет Мар 29, 2013 12:36 pm
Местоположение: Русе, България
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот JuliS » Съб Сеп 30, 2017 8:44 pm

Есен хладна на прага ми стъпи -
разлюляла от обич снага.
Пълна с нежност и мигове скъпи -
пълна с есенна тиха тъга.
Огън в камината тихо запали
Дръпна пердето , щракна ключа.
Мъгливият ден зад вратата остави -
домът ми загърна със топлина.
Масата с дарове цветни отрупа.
Круши и грозде...вино и мед
Есенни багри в душата преплете..
С дъх канела и чаша кафе .
Моята есен е вече на прага ми.
Рисува сълзи по дъждовни стъкла
Допускам я тихо да влезе в сърцето ми...
"Не, не плача ... Просто пак заваля..."*
JuliS

* ред от песен на Мими Иванова
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1474
Години: 44
Регистриран на: Сря Мар 17, 2010 4:53 pm
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот JuliS » Нед Окт 01, 2017 9:58 pm

Есенно утро в душата рисува.
С четки от паднали мъртви листа.
Мъглата в очите ми мокри танцува.
в живота ми днес се завърна дъжда.
Нощта ме прегърна, самотна и тъжна,
в накъсани сънища, в слепи очи.
Птица среднощна луната прегърна -
посока намери - да полети.
Кацайки тихо на моето рамо -
пясъчно свива пустинно гнездо.
В съня ми ще влезе и там ще остане -
без дума да каже, без да пита "Защо!"
Ще бди над мечтите ми - заключени спомени.
Ще попива челото ми - от студената пот
В думи ще плаче... от сърцето отронени...
Поредната доза , "откраднат живот".
И само, когато си тъгне от мене,
с първите бледи, самотни лъчи -
на утрото есенно, светлината ще вземе....
В перо ще я втъкне, ... преди да лети.
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1474
Години: 44
Регистриран на: Сря Мар 17, 2010 4:53 pm
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот ivanina » Пон Окт 02, 2017 5:29 pm

:dovolen:
Жена съм есенна...

Такава съм... Почти внезапен вихър,
дошъл да преобърне изведнъж
живота и света, и всеки смисъл...
По-точно смисълът на думичката „мъж”...

А думата „жена” е много сложна...
Да беше цяло – да я събереш...
Изгубен в галактични невъзможности
ти цял живот не ще я разбереш...

Почти невероятна ти се струва.
Магия ли е или звезден дъжд?
А някъде в пространството целува
една жена - един внезапен мъж...

И аз съм тази. И онази – другата...
И всяка, дето пътя ти препречва.
А ти – мъжът, от сложности обрулен ,
ще бягаш, вероятно, надалече...

Къде ще бягаш? Няма да се скриеш.
Такава съм... Внезапна като вихър.
До себе си ти пак ще ме откриеш.
Човек живее, за да ражда смисъл...

Не ме страхуват твойте невъзможности.
Те само на препятствия приличат...
Недей да обясняваш колко сложно е.
Това съм аз.
И ......просто ме обичай...
:daaa:
автор: липсваше, за което- извинения.
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Аватар
ivanina
Кафе машина
 
Мнения: 3601
Регистриран на: Пет Мар 29, 2013 12:36 pm
Местоположение: Русе, България
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот JuliS » Пон Окт 02, 2017 6:54 pm

ivanina написа::dovolen:
Жена съм есенна...
..........

автор: липсваше, за което- извинения.


Мира Дойчинова - :mrgreen: - irini
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
 
Мнения: 1474
Години: 44
Регистриран на: Сря Мар 17, 2010 4:53 pm
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот ivanina » Пон Окт 02, 2017 7:39 pm

JuliS написа:
ivanina написа::dovolen:
Жена съм есенна...
..........

автор: липсваше, за което- извинения.


Мира Дойчинова - :mrgreen: - irini

Благодаря, JuliS ! :tzeluvka:
Срещнах го без автор в нета , и ме грабна на Първо четене .... :mrgreen:
Толкова да обичам разговорът в рими!!! :D
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Аватар
ivanina
Кафе машина
 
Мнения: 3601
Регистриран на: Пет Мар 29, 2013 12:36 pm
Местоположение: Русе, България
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот kim » Съб Окт 07, 2017 1:36 pm

Джулс :liubov:

Жена
Така ме нареди Животът –
(и беше благосклонен при това) –
да бъда рай по пътя към голгота –
съществително с подробности. Жена.

Да нося цялото човешко бреме
на престорените крехки рамене…
Стремежите ми? – Дявол да ги вземе.
Зачеркнати от списъка? Добре.

Обаче имам хитринки в ръкава
и няколко способности все пак –
умея да обичам до забрава,
да виждам светлина и в пълен мрак,

умея да разплаквам много лошо
и после преобръщам всичко в смях…
Умея да мълча. И мога още
живота си да подаря. Без страх.

Умея да нахраня с думи само
гладуваща душа. И съм щастлива.
Да крача смело, даже път да няма…
И само за един да съм красива.

Разчупвам хляб и сплитам маргаритки,
рисувам залези – без капчица вина.
Разпускам до прозореца си плитките…
А приказките? – пиша ги сама.

С целувка изцерявам всяка болка
(целувам и да няма болка даже)
Умея да търпя. Не зная колко.
Животът неизменно ще покаже.

Така е отредил – жена да бъда –
чупливо щастие, любов, тъга…
Дали се справям? Нека да отсъди.
Но много благосклонно при това.

Мира Дойчинова – Ирини
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
Аватар
kim
Чист кофеин
 
Мнения: 8213
Регистриран на: Чет Авг 23, 2012 3:40 pm
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот kim » Съб Окт 07, 2017 2:09 pm

Знаеш ли,мое вълшебство…

Знаеш ли, мое вълшебство,
страшно ми се мълчи…
И ми е страшно разнежено…
И ми е пълно с мечти…
Искам ти топлото рамо,
искам ти тихия глас,
искам те целия…
Само аз и ти, ти и аз…
И ръцете ти, влюбени в мене…
И аз цялата – влюбена в теб.
И едно разлюляно безвремие
под едно полудяло небе…
Аз – задъхана от обичане,
ти – притихнал във мене без дъх,
а наоколо – шепот, заричане,
и…заспива смутен светът,
и заспивам със тебе по устните,
ти – със шепи, препълнени с мен.
И тежи от любов даже въздухът,
даже лудото ни небе…
Ако знаеш, мое вълшебство
как ужасно ми се мълчи…
Как утихвам от обич…И нежност…
Как те искам…
Не знаеш…нали…

Caribiana
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
Аватар
kim
Чист кофеин
 
Мнения: 8213
Регистриран на: Чет Авг 23, 2012 3:40 pm
Пол: Жена

Re: Лирика

Мнениеот kim » Нед Окт 08, 2017 1:40 pm

Най-силна е тихата обич -
онази, която не проси,
която не търси вини
и не задава въпроси.
От нея най-силно боли,
най-дълго в сърцето остава,
когато я пиеш - горчи,
раниш ли я - мълком прощава.
Тя не буди геройски дела
и жертви чутовни не иска,
не пали огньове в кръвта,
не тежи, не кори, не притиска.
Тя идва с узрели жита
и с дъх на отминала пролет,
докосва те леко и пак
притихва в усмивка и поглед.
Заминеш ли няма със вик
и сълзи да спре твоя полет.
Ще стисне от болка очи
и кротко ще махне за сбогом.
Но когато преситен с живот,
разпилял стих и младост по хората,
се завърнеш и в своя покров
те обгърне горчива умората,
все така мълчалива и горда,
тя единствена в мрака ще чака
твоите стъпки и с тъжна покорност
пак за теб ще отвори вратата.
Най-силна е тихата обич.

flowerpeace_21
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
Аватар
kim
Чист кофеин
 
Мнения: 8213
Регистриран на: Чет Авг 23, 2012 3:40 pm
Пол: Жена

Предишна

Назад към Литературен кръг за аматьори

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта